Коментари към стандарта

Стандарта на една порода – това е описание на „идеалното” куче. Той определя целта към която трябва да се стремим и включва в себе си поредица от норми и правила.
За тези които не се интересуват от развъждане и съдийство четенето на Стандарта е скучно.
Това като цяло е педантична, суха и не много онагледена работа, затова и обикновено е последвана от коментар.
За да направя това, изчетох няколко коментара, написани от истински познавачи на породата и ще се опитам да ви ги представя и преразкажа като едно цяло.

Всеки Стандарт започва с Общ вид, това е абзаца в който трябва да се запознаем с породата. Той съдържа общо описание, но същевременно в него е концентриран неимоверен труд и опит.
Ако започнем с думата „гладиатор”, то нашата порода е бивш гладиатор. Бултериерът вече не означава, че трябва да е куче- убиец, а по- скоро добре изглеждащ атлет.
Сега ни е много по- приятно да го наричаме”белият джентълмен” , а и за днешния бул битките нямат решаващо значение.
Болшинството от нашите кучета са спокойни и уверени в себе си, и ако във превъзбудена среда, като изложба например, кучето се държи –безупречно, без следа от страх и агресивност, то неговото държане и походка показват, че е със стабилна нервна система.
От друга страна добрите движения са резултат на правилен анатомичен строеж и пропорции. Изискването кучето да има ясно изразени полови признаци също е недвусмислено, въпреки че в Стандарта може би ви изглежда повърхностно.
За развъждането това има огромно значение, опита показва, че разплодник със слабо изразен мъжки облик не дава изявено потомство. От само себе си се разбира,че първичните полови белези са от главно значение.
Аномалиите с тестисите са наследствени и въпреки, че крипторх може да се роди от напълно здрави родители, то такова животно се дисквалифицира.
При женските не могат да се правят някакви изводи по външните белези, по- важното е:
кога за първи път се разгонва, колко продължава и през какъв интервал е цикълът.
И най- ценното за абзаца- трябва да се разбере, че бултериерът е куче с весел нрав, способно на дисциплина, изключително дружелюбно и общително с хората.

Започваме с главата, а тя е запазения знак на породата и въпреки че е много дискутирана, за истинския булманияк тя несъмнено е нещо много важно.
Именно различните тълкования на Стандарта са допринесли за това нейно изменение.Значението на даун фейса е, че той е свързан с добрата запълненост на мордата, такова куче е напълно пригодно за развъждане.
Бултериерът е куче с дълъг череп, носа и предната част обикновено са достатъчно широки, но голямо значение има и долната челюст.
Слабата такава променя профила и облика на кучето, а силната долна челюст принадлежи на булдога и за съжаление е тясно свързана с обратната захапка.
Практически е невъзможно да се избавим от това булдоже клеймо.
Друго което трябва да се отбележи е пигментацията на носа, отдава й се все по малко внимание напоследък, а в Стандарта ясно е казано- черен.

За зъбите са написани две изречения, а те също са тема на постоянна дискусия.
Млечните зъби са 32, а постоянните 42, 22 на горната 20 на долната челюст.
Често има липси и това най- вече са П1 и П4, отсъствието на малкия П1 не е толкова страшно за функционалността на челюстта, както липсата на големия П4, а отсъствието на 3-4 зъба е недопустимо.
Също така малките и неравномерни зъби са недостатък, както и отсъствието.
Обратната захапка е наследствена от булдога и е един от големите проблеми при породата, но и този порок трябва да се разглежда в зависимост от степента на изразеност.
От чисто функционална гледна точка недостатъчната захапка е по- неприятен порок, защото долните кучешки зъби опират в небцето.
Обичайно е при по-старите кучета да се прояви клещовидна или обратна захапка и това се получава в следствие на постепенното развитие на долната челюст.
Пороците в захапката и зъбите са си проблем, но сравнени с всички останали пороци, не са най- сериозния.
Във всеки случай две кучета с проблем в устата не бива да се заплождат.

Положението и формата на очите са следващото важно нещо за визията на нашата порода.
Големите или кръгли очи изменят външността и се явяват недостатък.
Също така е важно, а в Стандарта ясно е казано за разстоянието от очите до носа- трябва да е видимо по- голямо.
Правилно разположените очи представляват триъгълник, чиято основа мислено достига до основата на ухото, а страната към веждата показва външния ъгъл на ухото.
Рядко се срещат сини или червени очи и това е сериозен порок.

Ушите трябва да бъдат колкото е възможно по- малки и тънки, въпреки че много малко кучета отговарят на това изискване.
Ушите трябва да са близко едно до друго и високо поставени. Много кучета имат лошия навик да ги сгъват назад и ухото застава като при булдога.
Постоянно се среща едностранна вислоухост, ако кучето не изправи ухото в течение на първата си година, то е сигурно, че ще съхрани това и по нататък, причината е слабост на ушния хрущял.
При тежки уши може да се помогне с подходяща и навременна превръзка.
Глухите кучета се дисквалифицират, обикновено са свързани с белия цвят.

За правилното изражение на бултериера особено важна е грациозната и плавна линия глава,шия,гръб. Късата и тлъста шия създават впечатление за грубост и неблагоприятно изменят общия вид, тук булдогът пак си е казал думата.
Дългата извита шия се образува от определен брой прешлени с достатъчна дължина и правилна форма и обикновено е съчетана с добро разположение на плешките.
Ако шийните прешлени са дълги, то гръбните най- вероятно също ще са такива и тъй като с тях се съединяват плешките и те ще са добре поставени назад. В другия случай късите прешлени ще изправят плешката и тя ще стърчи.
Правилната постановка на плешката е изключително важна по ред причини. Тя обезпечава по- здраво захващане към гръдната клетка, което на свой ред означава, че лактите ще бъдат разположени правилно и предните крака ще имат достатъчно размах при движението си.Правилно лежащата плешка предполага къс, силен гръб и гъвкаво съединение с предните крака.
От друга страна достатъчната дължина на прешлените, означава че ребрата ще са достатъчно отнесени назад отваряйки достатъчно място за сърцето и дробовете.
Стърчащата плешка не дава желаната от Стандарта хармонична линия и често е съпроводена с провиснал гръб , права коленна става и пречи на свободното движение.
Долната част на плешката е свързана с ключицата. Дължината на ключицата и ъгълът, който тя сключва с плешката са особено важни, тъй като те определят положението на лактите и движението на предните крака.
За идеален се счита ъгъл от 90 градуса.
Дори и ако плешката е добре поставена, но ключицата е изправена и, или къса, кучето няма да има добре оформена предница и това прави стойката вертикална като при фокстериера, нещо съвсем неприемливо при нас.
Ако съберем всичко казано дотук за тази част- хубавите и добре поставени шия, плешки и предница заедно определят високото качество.

Тялото на кучето е съставено от две части: гръдна клетка и поясница.
Първо добре окръглен не означава дебел, също така буллът не трябва да е слаб, това е заложено в типа на породата.
Ребрата са продължение на костите на гръбнака и всички с изключение на четири двойки са свързани с гръдната кост.
В гръдната клетка са сърцето, дробовете и от там основните кръвоносни съдове, които се разделят към цялото тяло. Дробовете работят заедно с ребрата и са способни да извършват значителни движения. Следствие на това е, че колкото е по- голям обема на гърдите, толкова повече място има за дихателния апарат. От тук е и необходимостта от еластични отнесени назад ребра, тъй като дробовете се разширяват в страни , а не по дължина.
В поясницата също има доста органи, които обаче не се подържат изцяло от костна структура и затова кръстните прешлени трябва да са къси и достатъчно силни.
За това в Стандарта е казано леко дъгообразна линия на поясницата.
Задните крайници при бултериера също са предмет на редовно обсъждане и дори съжаление. Като цяло по тази точка има най- много кучета, които не отговарят на Стандарта. При такива кучета с прави задни крайници мускулатурата е недоразвита.
Задния крак е много по сложно устроен от предния, той се свързва чрез бедрената става с таза. Таза трябва да е разположен спрямо гръбнака под ъгъл 30- 35 градуса, което има огромно значение. Ако таза беше перпендикулярен, когато кучето се опита да се избута със задния крак то движението щеше да отива нагоре , а не напред.
Изобщо силата за изтласкване на кучето напред зависи от това доколко строежа и заъгляването на задния крак му позволява. От тук ни става ясно, че съществуват оптимални ъгли за тазобедрената, коленната и скактелната стави.
Слабо изразените ъгли ограничават движенията, изправят крака и намаляват тласъка, а острите ъгли отслабват структурата като цяло, заради много издадената назад скакателна става.
При добре балансираното куче ъглите на бедрената и коленната стави трябва да са еднакви приблизително 90 градуса, а този на скакателната 110-120 градуса.
Ето тези ъгли се явяват залог за силен тласък и характерната за бултериера стартова скорост.

За лапите всичко е ясно – кръгли и компактни изглеждат по-скоро малки сравнени с цялостния облик на бултериера.
Тук ще добавя, че ноктите могат да бъдат черни или бели при белите животни, но само черни при цветните. Възглавничките трябва да са дебели и плътни.

Опашката при бултериера трябва да е поставена ниско, а това е възможно само при правилно устроен кръст. Високостоящата и игрива опашка означава много плосък кръст и е неизменно свързана с прави задни крайници. Самата оценка на опашката е доста сложна, защото ако тя е поставена ниско високото и държане не би следвало да се отчита като порок. Изобщо държането на опашката е важен признак, който подчертава характерния силует на бултериера.
Така или иначе в спокойно състояние, опашката трябва да е най- много хоризонтално носена.
И ако сумираме всичко, то правилният строеж на задните крака се определя от хармонично съчетание на нужните ъгли на тазовата, бедрената и коленната стави, добре развита мускулатура на широкото бедрото, при ниско поставена опашка, която стои хоризонтално.
Най- важното е, че за да са видни отстрани ъглите, които толкова коментираме е абсолютно необходимо кучето да стои така, че предните и задните крайници да са във вертикално положение (погледнато отзад или отпред без значение).

Следва движението, което почти ще прескоча, защото то е толкова важно и обстойно, че обикновено му трябва самостоятелен коментар.
По важното е да знаете, че по-лесно се постига така желания даун фейс, отколкото бултериер с идеални движения.

Козината или космената покривка при бултериера, обикновено е без подкосъм и трябва да е гъста с приятен гланц, от значение е еластичната кожа. Отпуснатата такава отново е булдожа наследственост. Такива кучета имат отпусната кожа по челото, шията, холката, понякога и на лактите. Пигментацията най- често е съсредоточена по устните, веждите, аналния отвори други естествени изходи. Много често по кожата има малки овални петна, които се виждат повече през лятото и не би трябвало да ни притесняват.
Не е съвсем доизяснена наследствената връзка между отсъствието на пигментация и глухотата.
Бултериерът може да бъде бял, тигров, черен, риж, трицветен и при всички изброени оцветявания със или без бели петна. Ясно е казано за синьо- сивите и кестенявите сериозен порок. Само да допълня, че буквалния превод от английски за кестенявите би трябвало да е с цвят на черен дроб, но ние нямаме подобно определение за цвят и за това писах кестеняв. За практическото развъждане е важно да се знае, че връзката между две бели кучета дава сто процента бяло потомство. Бели кученца може да получите и при комбинации с цветни родители. Тигровостта е доминантна и при връзка между две цветни не тигрови животни, няма да се получи тигрово буле.

Последната точка е за размера и теглото с две думи без ограничения.
Въпреки това практиката показва, че впечатлението за типичен бултериер може да бъде създадено само при съблюдаването на определени граници в ръста и теглото.
Такова отчитане на шампионите през годините показва, че са почти еднакви, прекалено едрото или дребно куче автоматично отпада от баланса и изглежда нетипично.
И така най-важното за Стандарта е не да се заучава наизуст, а да се разбере последователността и взаимовръзката между отделните точки.
В нашия Стандарт не се набляга на недостатъците, а се утвърждават характерните признаци на породата. Той всъщност дава възможност да разберем, че недостатъците са налице и са свойствени за кучетата въобще.

Аз лично съм на мнение, че това е уникален Стандарт, който на последно място отбелязва най- важното, че няма скала или уточнение, кой е най-сериозния порок, а има указание, че недостатъците трябва да се разглеждат на фона на общата оценка и по степента им на изразеност.


Автор: Марио Капушев, BAGATUR Kennel

Коментарите са забранени.