Миниатюрен Бултериер

Когато говорим за бултериери, е необходимо да споменем, че съществуват дребни на ръст варианти. Миниатюрните бултериери са точни копия на стандартните.

Разликата е във височината и масата на тялото. С височина 35,5 см в холката бултериерът не е напълно миниатюрен, защото за миниатюрни се смятат тези екземпляри, чиято височина не надвишава 30 см и чието тегло не надвишава 15 кг, въпреки че стандарта е записано, че няма ограничение в теглото.

Когато миниатюрният бултериер отговаря на тези изисквания, за да разберем, дали кучето е стандартно (за миниатюрен бултериер), трябва да потърсим типичните за тези ку-чета недостатъци, а те са кръгла или четвъртита глава, изразен стоп и изпъкнали очи.

Може да се каже, че както и стандартният вариант, така и миниатюрният са получени от староанглийските несъществуващи вече булдог и териер. От определени генетични мутации са получени необичайно ниски варианти, които са имали генетическа стабилност. Тази височина в холката се е пренесла в потомството. В началото са ги наричали Тоу (играчка) Bull terrier.

До началото на XX век са представяни на изложбите като отделна порода. Както много други териери по онова време, така и тези са използвани за лов на плъхове, което през миналия век е било вид „спорт“. В историята на породата като найдобри ловци са останали имената на Billy от 1823 г., кучката Jacko от 1860 г. Billy е получен в резултат на кръстоска между женски мелез и староанглийски булдог. Това е било куче с характерна глава. По разказ от 1823 г. може да се направи заключението, че Вilly е бил снажно куче, подобно на съвременния стафордширски бултериер. Останал е забележителният му спортен рекорд от 22.VI.1823 г., когато е убил 100 плъха за 5 минути и 30 секунди. Рекордът му е подобрен през 1862 г. от Jacko, която убива 100 плъха за 5 минути и 28 сек. Конструкцията на тялото на това куче е била близка до тази на бултериера, а теглото му е било 6 кг. Счита се, че това са кучетата, от които произлиза миниатюрният бултериер. В началото са ги отглеждали отделно от стандартния бултериер и са ги разграничавали като отделна поро- да. Първият миниатюрен шампион е бил Delmond Delovely, отглеждан от Гладис Адлен, а председателят на Английския кенел клуб Е. S. Shirly e отглеждал тези кучета в периода от 1879 до 1894 г.

Първоначално при развъждането не е била определена точната горна граница на височината в холката. Англичаните са се базирали най-вече на телесната маса, но и тя не е била точно фиксирана. За да не се стигне до различно тълкуване на стандарта, през 1883 г. киноложката организация определила за горна граница телесна маса 25 фунта (11,3 кг). Селекционерите на тези кучета не са приели толкова високи стойности и са поискали намаляване на горната граница. Настоявайки пред Английския КС, те постигнали успех. Клубът ограничил масата до 8 фунта (3,6 кг).

Първият Миниатюрен бултериер клуб е основан от полковник Глин през 1931 г, а според някои източници през 1933 г. Оттогава датира и първата племенна книга. Според тогавашното развъждане височината в холката не трябва да надвишава 35,56 см, а телесното тегло – 9 кг. Сегашният стандарт запазва стойностите за височината, но не ограничава телесната маса.

Отначало се е смятало, че миниатюрността се пренася по генетичен път. Днес практиката показва, че от миниатюрни бултериери може да се полъчи стандартно куче, и обратното. Основният проблем при селекцията на миниатюрните бултериери е да се запази главата, типична за стандартния вариант.


Статията е публикувана в информационната брошура за бултериери, стафордширски териери и стафордширски бултериери „Гладиатор“ бр. 8

Редакция: Исперих Бурханларски

Коментарите са забранени.