Вътрепородни типове бултериер

Още една особеност на бултериера е съществуването на четири допустими вътрепородни типове:
- тип булдог,
- тип териер,
- тип далматин,
- междинен тип.

Бултериерът тип булдог е набито и масивно куче, със здрав и мощен скелет, тежка и здрава глава, широки и обемни гърди и силно телосложение. Освен това обаче имат и редица недостатъци – къс врат, недостатъчно изразени ъгли на коленните и скакателни стави и следователно – спънати движения.

Бултериерът тип териер няма както при булдога тежка глава и се отличава с точност на линиите, стегнати мускули, жив и остър ум. Недостатъци на този тип са: недостатъчно сила, по-лек скелет и недостатъчно заоблено ребро.

Бултериерът тип далматин се отличава с изискан екстериор, хубави крайници и дълга шия. Главата е дълга и хубава. Недостатъците на „далматинците” са дългокракост, разтегнат формат, прекалено дълга и слаба муцуна и дълга опашка.

Най-желан е междинният тип.

Всеки от тези типове бултериери си има своите привърженици, но историята на развитието на породата учи, че за запазване и усъвършенстване на породата необходимо е да се използват всички горепосочени типове. Развъдчикът, който пренебрегне „булдоците”, скоро ще загуби силата и мощта на своите кучета. Отсъствието на „териерите” ще доведе до недостиг на активност и жар. Пренебрегвайки „далматинците”, развъдчикът ще се сблъска с влошаване на двигателния апарат и загуба на стил и изисканост на кучетата, а ако не се използва междинния тип ще се получат небелансирани кучета. Всеки тип в различни години е давал шампиони на породата.

Коментарите са забранени.