Бултериер

Произход на бултериера

Лорд Гладиатор и „Down Face“ при бултериера

CH. World "Rought Diamonds Hodo"

CH. World "Rought Diamonds Hodo"

Въпросът за появата на Лорд Гладиатор е съществен и неговият отговор ще допринесе за изясняването на много важни моменти от развитието на бултериера. Редно е да отделим специално внимание на това, защото именно с раждането на легендарното куче с това име започва нова ера в историята на породата. Ясно е, че това, което отличава най-много съвременния бултериер от всички останали кучета, е неговата изключително специфична форма на главата. Именно тази изпъкнала форма на черепа, наречена „down face“, го прави единственият и неповторим образец по екстравагантност в света на кучетата. Заслугата за това се дължи на родоначалника на тази нова линия, роден през 1918 г. в Англия и записан със златни букви в историята като „Lord Gladiator“.

В началото ще отговоря на нашия редовен читател съвсем кратко. Въпросът му бе следният: дали Лорд Гладиатор се е родил вследствие на някаква кръстоска и защо именно през 1918 г., а не по-рано например? Разглеждайки темата, нека бъде ясно, че това куче не е резултат на кръстоска между бултериер и друга порода. Доказателство за това са неоспоримите факти, запазени оттогава, както и липсата на основателно противоположно мнение. Нека припомня, че Английската племенна книга („Stud-Book“) се води официално от 1873 година и тя е само и единствено за чистопородно развъждане. Никой не би допуснал в нея да се регистрират нечистопородни кучета и кръстоски. Освен това развъдник с името „Gladiator“ е бил собственост на Mr. William Tuck и създаден още през 1898 г. Този развъдник е бил добре познат и известен с качествените си екземпляри и най-вече като бултериери с „добри глави“. Именно този Mr. Tuck е производителят на Лорд Гладиатор и е имал смелостта и отговорността да направи нещо ново и да го доведе до край. Този развъдчик с дългогодишен опит е бил подложен на остър натиск и конфронтация и нека ние си зададем въпроса: защо му е било нужно това, защо той не е продължил по традиционния добре познат път в селекцията? Явно той и други специалисти са имали нещо предвид и неслучайно са си „усложнявали живота“, за да наложат новата форма на главата. Случайни неща няма и вследствие на тази закономерност Mr. Tuck съвсем заслужено получава по-късно признание и остава с името си в историята на бултериера. Както и неговият последовател Mr. R. Oppenheimer, също записан със златни букви заради развъдника му „Ormandy“, и неговия най-велик бултериер „Bar Sinister оf Ormandy“ пряк потомък на Лорд Гладиатор. Същият този „Bar Sinister“, толкова бурно дискутиран и отхвърлян, но запомнен като най-качествения екземпляр, направил най-големия скок в усъвършенстване на екстериора и рязко издигане на селекцията на много високо ниво.По първата част от въпроса се установява, че произходът на Лорд Гладиатор е напълно ясен и всички други мнения са несериозни и спекулативни. Така например противниците на бултериера твърдят, че новата форма на главата е едва ли не някаква вредна мутация и се е появила в резултат на кръстоска между бултериер и коли и (или) бултериер с хрътка, и то специално с руската хрътка борзой. Първият въпрос, който възниква, е как физически би се осъществило заплождането между кучета с толкова голяма разлика в размерите? Също можем да си представим как биха изглеждали тези кръстоски особено като ръст, като костна система и структура на тялото, челюстите и характера в сравнение с идеала за бултериер. В крайна сметка какво биха допринесли тези кръстоски и с какво биха подобрили качествата на бойното куче? Кому е необходимо това, при положение че и без това вътрепородното разнообразие е твърде голямо и съществуват няколко различни типа бултериери. Що се отнася до мутациите, ако „down face“ е била вредна мутация, то би ли съществувала породата изобщо днес? Тъкмо обратното: оказва се, че тази мутация е полезна и посредством нея се унаследяват редица положителни белези. Тази тема изисква едно задълбочено разглеждане и то ще бъде направено в следващата част на материала. Сега да се върнем на втората част от въпроса: защо точно по това време се е появил Лорд Гладиатор? Отговорът може да бъде съвсем кратък: защото тогава са назрели условията, т. е. имало е необходимите предпоставки за това. Може да се предполага, че и преди това са се раждали бултериери с изпъкнал профил на черепа, но явно са били смятани за дефектни и страхувайки се от „израждане“ на породата, са били унищожавани. Главното е, че преди никой не е виждал смисъл в тази нова форма и всеки се е придържал към стандарта, наложен от „Хинксовите бултериери“. На въпроса може да се отговори и много по-обширно, вземайки предвид всички предпоставки. Една от тях е развитието на науката по това време, друга е личният опит, натрупан от селекционерите, и не на последно място са хората, които са могли да наложат това със своето влияние и авторитет. Важно също е да се отбележи и тенденцията, която е съществувала – да се утвърди и цветната разновидност на бултериера. Знае се, че Англия е била водеща в почти всички области на науката и обществения живот, а точно по това време бурно развитие е имала генетиката като наука за наследствеността, преди това се създава и еволюционната теория на Чарлз Дарвин. Същевременно в животновъдството се обособяват нови и специализирани породи и с това се издига ролята на развъждането като самостоятелна и много важна наука. Като ориентир може да ни послужи 1859 г. за учението на Дарвин, който определя факторите, движещи еволюцията: наследственост, изменчивост, естествен отбор и изкуствен отбор, дело на хората. Неслучайно е съвпадението в годините 1900-1930 г. – епоха на развитието на класическата генетика с появата на Лорд Гладиатор през 1918 г. Точно тогава са се откривали законите на наследствеността, изменчивостта и унаследяването на признаците.

CH. World "Kaya from Wishes and Dreams", с-к J. J. van Meel

CH. World "Kaya from Wishes and Dreams", с-к J. J. van Meel

Следвайки темата , ще направим едно уточнение за тези, които за първи път четат редовете за бултериера. Става дума за понятието „down face“, наложило се и употребяващо се единствено за тази порода. Всъщност именно тази необичайна и неповторима изпъкнала форма на черепа, типична само за английския бултериер, се нарича „down face“. Как се е появила и защо е било нужно това ще се разбере в настоящия материал. Връщайки се назад в историята на породата, ще си припомним, че типът бултериери, създаден от Джеймс Хинкс (в периода около 1860 г.), е бил чисто бял, с лека конструкция, бърз и нападателен. Неговото основно качество е била боеспособността. За тази цел породата се е утвърдила като „номер едно“ и е притежавала изключителна подвижност, издръжливост, сила на челюстите и агресивност. Най-важното обаче е бил т. нар. killer-instinkt: инстинктът да напада и умъртвява всеки противник без оглед на силата му. С течение на времето този killer-instinkt се оказал ненужен, вреден и много опасен. Така по-късно в периода около 1900 г. бултериерите били селекционирани като по-уравновесени и по-благонравни кучета. Постепенно те започнали да се различават от утвърдения тип на Хинксовите бултериери. Новото време диктувало нова мода и нови тенденции в кинологията. Една от новите насоки била да се развъждат по-едри и масивни кучета, създаващи по-голям външен ефект, впечатляващ със своята мускулна сила и мощ. Друга тенденция била да се утвърди официално цветната разновидност бултериери. Всъщност те отдавна се развъждали и паралелно се развивали с белите, но понеже се използвали и кръстоски със стария тип на бул-енд-териерите, те не се приемали за чистопородни бултериери. Стандартът на породата изисквал чисто бял цвят, това, което се наложило от времето на г-н Хинкс и неговото развъждане. Друга тенденция в развитието на породата била тази на Mr. William Tuck – да създаде бултериер с необичаен и много специфичен вид, различаващ го от всички останали кучета. Така през 1918 г. в развъдника „Gladiator“, собственост на Mr. Tuck, се ражда бултериерът с името Lord Gladiator, който имал необичайна дотогава изпъкнала форма на главата. С неговата поява се ражда и новият модерен тип бултериер с „down face“. Анализирайки развитието на породата до днес, се установява, че всички нови тенденции от началото на века са доведени до край. Така например по отношение на характера съвременните бултериери са по-спокойни, уравновесени и лесно поддаващи се на обучение. Относно самия тип: настоящият Стандарт на породата изисква бултериерът да бъде масивен, тежък, с мощна костна система и развита мускулатура. По отношение на цвета днешните цветни варианти са отдавна утвърдени и официално се признават наравно с белия цвят на породата. Не на последно място понятието „down face“, толкова бурно дискутирано и отхвърляно при появата му по онова време, днес е записано като необходимо и важно изискване на стандарта. Каква е била причината, довела до такива съществени промени в екстериора и характера на съвременния бултериер. Безспорно ефективността и неотразимостта в действията са намалени в сравнение с предците – гладиатори, тези легендарни бойци. Причината е една-единствена, но много съществена. Това е бъдещето на породата. Английските селекционери, създали толкова много уникални и ненадминати породи, не можели да допуснат тяхното постепенно изчезване в условията на новото време, оказало се неблагоприятно за тях. Така, както старият боен мастиф и легендарния староанглийски булдог са вече почти забравени, така и ненадминатите бойци – бултериерите, са щели да последват съдбата на всички бойни кучета от древността. Радостно за нас е, че селекционерите на бултериера са осъзнали правилно историческото развитие и са взели оптималното решение за развитието на породата. Благодарение на това днес се радваме на бултериера със заслужена гордост, а не го причисляваме към редките и изчезнали породи. До голяма степен един от главните фактори за това се явява и „down face“. В името на бъдещето на породата селекционерите поставили пред олтара на жертвоприношението „бойните доспехи“ на бултериера. Ясно съзнавайки, че бъдещето никога повече не ще предостави стихията на кръвопролитните битки и шанса на породата в тях, те с болка спрели на стария добре познат път и тръгнали по нов път – пътя на модерния бултериер. Магията на породата е заложена още в първите редове и на настоящия стандарт: „Бултериерът е гладиатор сред кучешките породи“… Това без съмнение разкрива съхранен дух да се бие до смърт, но показващ също колко е силна традицията особено в Англия и това, че славното героично минало трудно може да се забрави. Това показва още, че независимо от настъпилите промени като важно качество за бултериера е запазването на борбения характер. Наред с това изключително екстравагантният екстериор с неповторимия „down face“, съчетан с бликаща енергия и сила, правят бултериера едно неповторимо създание.Какво е накарало английските специалисти да се насочат към „down face“ и да го приемат като основен породен белег? Необходимо е не само повърхностно тълкуване, като например това, че просто така им е харесало, или че това е извратено чувство към красотата на мутант (т. е. изрод) и т. н. и т. н. Въпросът се нуждае от задълбочено и сериозно изучаване. Още повече ще припомним, че по този въпрос се е водила една изключително ожесточена борба между привържениците на тази нова тенденция и поклонниците на стария тип чистобели Бирмингамски бойци, създадени от Джеймс Хинкс. Явно значителна роля в този спор е изиграла науката, която по това време претърпява бурно развитие. Така например еволюционната теория, създадена от Чарлз Дарвин, получава широко признание и обяснява по един сериозен начин произхода на видовете чрез естествен отбор. Факторите за еволюцията, както и движещите фактори при изкуствения подбор, провеждан от човека, дават по-точно обяснение и при породоформирането. Наред с това се изгражда и генетиката – фундаменталната наука за наследствеността и изменчивостта. Особено периодът от 1900-1930 г., известен като период на класическата генетика, способства за въвеждането на научни методи в селекцията на животните. Така например може да се смята, че признакът „down face“ (изпъкнал череп) е една положителна мутация, настъпила спонтанно, но успешно използвана и доведена докрай, като важен породен белег. Още повече че той не е сам за себе си, а е свързан с унаследяването и на други полезни признаци. По такъв начин чрез корелативните белези, т. е. тяхното свързано действие и проява ролята на „down face“ нараства значително. Понятието мутация е с латински произход и означава изменение във физиологичните и морфологичните признаци, което настъпва изведнъж и се предава по наследство. Настъпва вследствие на комбинацията на гените в процеса на оплождането. Съществуват няколко начина за възникването на процеса, който коментираме, но един от тях е например следният: комплементарното взаимодействие между гените. При това взаимодействие (между неалелни гени) се развива нов признак в сравнение с детерминирания признак от всеки ген поотделно. Комплементарни гени са тези, които при съвместното си действие в хомо- или хетерозиготно състояние обуславят проявата на нов признак.

Продължавайки да следиме развитието на породата ,достигнахме до момента да направим едно сериозно разглеждане на въпроса. Отделяме толкова място за тази тема, защото всъщност това е основният Продължавайки от предходния брой да следим развитието на породата, достигнахме до момента да направим едно екстериорен белег и още повече че е способствал за съхранението на породата, нейното усъвършенстване и в крайна сметка е допринесъл за това бултериерът да бъде неповторим и уникален със своя изпъкнал профил на главата, наречен „down face“. За целта е необходимо да се потопим за малко в науката. При животните има много признаци, които се предават в потомството, сякаш са свързани помежду си. Ако се наблюдава развитието на единия, то неминуемо се развива и другият признак. Още Дарвин е отбелязал, че белите котки със сини очи са глухи. Същото се отнася и в случаите с белите кучета. Затова чисто белите бултериери трябва да имат друга пигментация на носа и очите. В тази форма те са полуалбиноси и са напълно здрави, но в крайната форма на депигментация (албинизъм), т. е. със сини или безцветни очи и нос, те са глухи. Тези признаци са свързани помежду си и се наричат корелативни. Това има голямо значение за практиката, защото селекционерът, подбирайки екземплярите по един признак, всъщност ги подбира и по други, свързани с него признаци. Тази корелативна зависимост касае и „down face“. За да бъде точно и аргументирано доказателството за обоснования стремеж да се наложи изпъкналият профил на главата при бултериера, ще направим следния анализ. По това време (началото на ХХ век) се полагат основите на зоотехническата наука. Създават се много нови породи и британците селекционират едни от най-усъвършенстваните и високоспециализирани породи, станали водещи в света. Развъждането се обособява като самостоятелна наука и заедно със законите на генетиката чертае методите на селекция в животновъдството. Англичаните се доказват като водещи и в развъждането на кучета. Една тяхна голяма гордост е породата бултериер. Сама по себе си тази порода е изключително сложна като създаване и развъждане, тъй като неизбежно съществуват четири вътрепородни типа. Основните белези, които се открояват, са или типът на булдога, или на териера. Много трудно се оказва запазването на оптималния баланс при бултериера като тип конструкция и характер. Във връзка с възникването на „down face“ и приемането му като породен белег ще направим следната съпоставка на други видове животни с аналогични черти. Така например в коневъдството е известна породата Нониус. Тези впрегатни коне са били известни в Европа в началото на миналия век. Водят началото си от 1816 г. от англо-нормандския жребец Нониус-Сеньор. Основната характеристика на тези коне е, че са масивни, много работоспособни и с изпъкнал профил на главата (подобно на бултериера!). Породните белези са: широк и дълбок гръден кош, масивна глава с изпъкнал профил на лицевите кости, масивна и здрава мускулатура, развита костна система, добри аклиматизационни качества, невзискателност към условията на хранене и отглеждане.

Друг пример, който можем да използваме, е от овцевъдството. По численост на създадените породи, а също по тяхната значимост Великобритания заема първо място в света. Една от тях е Бордър-Лейстър – това е месодайна порода, едра, плодовита, известна много отдавна и също с изпъкнал профил на главата (дори изключително силно изразен в сравнение с идеала за „down face“ при бултериера). Сега е използвана главно като порода-подобрителка на много високопроизводителни кросбредни овце. Екстериорните белези са: здрава костна система, масивен строеж, обилна мускулатура, изпъкнали черепни кости на лицевата част, развита долна челюст, висока плодовитост и жизненост на потомството.В зайцевъдството има порода, която е една от най-старите в света и също може да ни послужи за пример. Това са Кочоватите зайци, които имат силно изразен изпъкнал профил на главата. Разделят се на английски, френски и немски тип и са едри животни от месодаен тип. Породните белези са: масивно тяло, груба тежка глава, изпъкнали черепни кости на профила, силно развита долна челюст, добра плодовитост и висока жизненост. Тази порода много прилича в главата на коч (овен), откъдето е получила и името си (на български език). Кочоватите зайци са здрави и непретенциозни към храната и са послужили за основа при създаването на нови породи и кръстоски.

След всичко това може да се направи следният извод: съществува видима връзка между признаците изпъкнал профил на главата, масивност, плодовитост, жизненост, сила на челюстите и невзискателност към условията на отглеждане и хранене при изброените видове животни. Породните характеристики са близки и дори общи както за бултериера, така и за конете Нониус, овцете Бордър-Лейстър и Кочоватите зайци, а сходни аналогии могат да продължат да се откриват и другаде. Навлизането ни в зоотехниката и горепосочените примери за породите ни дават обяснение за това, че английските селекционери още отдавна са знаели за свързаното унаследяване на признаците, и то специално свързани с изпъкналия профил на главата. Така по един популярен начин се запознахме с факта, че модерният тип бултериер започва с „down face“, но завършва с промяна на целия облик и тип на породата. Защото именно изпъкналият профил е свързан с по-добрата запълненост на черепа и муцуната, свързан е с по-развитата костна система и масивност на тялото и най-вече със здравината на зъбите и силата на челюстите. Точно тези признаци са били наблюдавани при Лорд Гладиатор и неговото потомство и са привлекли вниманието на развъдчиците. Благоприятен фактор за успешното налагане на „down face“ е това, че той се оказал доминиращ („по-силен“) признак и заедно със свързаните с него признаци, посочени по-горе, стабилно се предавали в следващите поколения. Приемането на изпъкналия профил изпреварва малко по-късното приемане и на цветните разновидности на бултериера, въпреки че точно те стоят като предразполагащ фактор за появата на „down face“. Това добре се вижда при Лорд Гладиатор, който не е чисто бял, а бял с цветни петна на главата. По неговото време за първи път се допускат такива петна, и то само на главата като допустим недостатък според тогава действащия стандарт. Приемането на цветните вариации по-късно способствало чрез засилената пигментация да се елиминират неприятните последствия, свързани с глухотата и по-слабата жизненост при чисто белите кучета. За пореден път се доказало, че развъждането на бели кучета е изключително трудно и поддържането им в чистота е една висша форма на селекция. Това е поредното доказателство за голямото майсторство и заслужена гордост на англичаните с бултериера и особено с чистобелите бойци, създадени от бащата на породата Джеймс Хинкс (1850-1860 г.).

Down FaceЗа да се получи точна представа за „down face“, ще се възползваме от следните илюстрации:

Фиг. 1. Глава от стар тип; липса на „down face“; профилните линии на челото и муцуната са прави, наблюдава се изразен стоп (прехода между челото и муцуната) и изпъкнали надочни дъги.
Фиг. 2. Модерна глава с идеален „down face“; съвършен профил, показващ плавна извита дъга без изразен преход при стопа и без всякакви неравности; пълна симетрия и пропорционалност.
Фиг. 3. Това не е „down face“; нарича се „ъглова глава“; изпъкналостта не е по надлъжната ос на черепа, а вследствие пресичането на две различни оси (следвайки права профилна линия на челото и на муцуната); липсва стоп, но има изразени надочни дъги.
Фиг. 4. Глава с прав профил (без „down face“) от нежелан тип; положителна е липсата на стоп и надочни дъги и наличието на „римски профил“ на муцуната (извита надолу).
Фиг. 5. Глава с „обратен“ профил – най-нежеланата форма: изпъкнало високо чело, вдлъбнат навътре преход, заострена и вирната муцуна.
Фиг. 6. Непропорционална глава; равно чело, тежка груба муцуна с преразвит изпъкнал профил, забележим преход над очите; това не е „down face“, а недостатък!

Какво всъщност е „down face“?

Любопитно е, че това понятие не е записано в самия стандарт буквално, а описателно е посочено, че профилната линия трябва да описва плавна извита дъга от върха на носа до тилната част, за да може дъгообразният профил да придаде на главата яйцевидна форма. Заради неговия оригинален стил ще цитирам известния автор Х. Стюарт:
„Down face“ – това не е прищявка, а ключ към масивна и силна муцуна, необходима на бултериера. Затова може да хване, да задържи и разкъса своята жертва. Практически всички хищни месоядни животни имат извита муцуна. Това способства за оптимално разпределение на силовите линии“…Понятието „down face“ се използва в коментара на стандарта, в специализираната литература и е станало популярно сред любителите и селекционерите на бултериера. Неговият превод е трудно да се направи точно. Интересно е защо точно това са приели бултериеристите тогава и до днес, а не например срещаните: „конвексен профил“ (convex = изпъкнал) или „Roman finish“ (римски профил; „извит“ или „завършващ“). Така „down face“ остава една загадка както с появата си, така и със своето наименование и тълкуване!


Автор: зооинж. Иван Назъров, NAZAR’S BULL Kennel

Коментарите са забранени.